Презентация "Време на промени. Будителите" по истории – проект, доклад

Време на промени. Будителите

Урок 29

Пръв народен будител, монах. Роден в Банско. През 1762 г. написал и сам разпространявал книгата си “История славянобългарска”.

Паисий Хилендарски (1722 – 1773)

Призивът на отец Паисий

Хилендарски манастир, Атон

Този камък бележи мястото, където е бил родният дом на Паисий Хилендарски

Възстановка на Паисиевата килия, Духовно-исторически център, Банско

Банско

Оригинални страници от "История Славянобългарска" . Библиотека на Атонския манастир "Св. Георги"

Българската светиня на Атон - манастира “Св. Георги” /”Зографски манастир”/

От целия славянски род най-славни били българите; първо те са се нарекли царе; първи те са имали патриарх; първи те са се кръстили; най-много земя те са завладели; Така от целия славянски род те били най-силни и почитани. Из “История славянобългарска”

Софроний Врачански (1739 – 1813)

Рожденото му име е Стойко Владиславов. В началото е учител и свещеник, а по-нъсно е ръкоположен за Врачански епископ. Последовател на Паисий, пръв преписал “История славянобългарска”.

Котленски препис на Историята. Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София

„Неделник” на Софроний Врачански – Първата печатна книга на новобългарски език.

“Житие и страдание грешнаго Софрония”

Д-р Петър Берон (1795 – 1871)

Роден в Котел. Един от най-учените българи преди Освобождението, получил медицинско образование в Мюнхен /владеел 8 езика/. През 1824 г. написва “Буквар с различни поучения”. Автор на книги из областта на естествените науки, философията, физиката, астрономията, химията.

„Когато видях по другите страни, че децата започват да четат книги, писани на техния език, разбрах колко е трудно на учителите у нас и колко мъки теглят горките деца. Защото като преминат младостта си в школата с толкоз страх и треперене, излизат и не знаят дори името си да напишат, нито да пресметнат какво взимат и дават, ами се научават по малко да смятат по дюкяните. Почудих се как толкоз векове не се намери нито един да види това окаяно състояние и да покаже прав път към учението. Това дело започнах аз: съчиних този буквар…“

“Рибният” буквар

Къщата му в Котел Петър Берон

Родолюбец и книжовник. Роден в Габрово, учил в Русия, замогнал се от търговия в Одеса. Отначало се гърчеел, но след като опознал българската история, започнал да подпомага откриването на български училища, проучвал родната история и литературния език. Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище (1835) и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия.

Васил Априлов (1789 – 1847)

Априловската гимназия в Габрово

В едното крило на училището през 1973г. е открит музей на образованието.

Неофит Рилски (1793 - 1881)

Роден в Банско. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Учи в Рилския манастир, където става монах и приема името Неофит. Виден възрожденски книжовник и просветител.

Неофит Рилски приема поканата на Васил Априлов да стане учител в Габровското взаимно училище. Той го открива през 1835 г. За нуждите на образованието съставя и издава първата българска граматика, изработва единствения екземпляр на първия български географски глобус (1836 г.). Съставя и първите училищни правилници, взаимни таблици, превежда басните на Езоп, педагогически и религиозни съчинения.

Възпоменателна плоча на гроба на Неофит Рилски от признателното учителство.

Глобусът на Н. Рилски, който се пази в музея на Рилския манастир.

Анастасия Димитрова (1815 – 1894) Родолюбива и образована българка. През 1840 г. е основала в Плевен първото взаимно девическо училище.

В училището тя преподава църковно-славянски книги. Възпитаничките и усвояват и гръцки. През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. Някои откриват училища в родните си градове.

Първите учителки

Така властта признала българите за отделен народ сред другите християни в империята. Българите започнали да се стремят и към отделна държава.

През 19 век българите водили упорита борба за самостоятелна църква. През 1870г. Султанът признал автономна българска църква – Екзархия.

“Българският Великден”

“Желязната” църква “Св. Стефан”

План:

1.Призивът на Отец Паисий. 2.Будителите - епископ Софроний, Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Рилски. 3.Екзархията – признаване на българската общност.